Неразбрана
Пак оставам неразбрана.
Защо съм аз всеотдайна!?
Все така ли ще остана.
Като книга прочетена, но неразбрана!
Кой светлината ще покаже!?
В мрака и студа съм сама.
Това е невероятно даже.
Беше моята душа за двама.
Мъртва като Жар-Птица.
Пак оставам неразбрана.
Светлината гасне като искрица.
Като Птичка самичка и тъжна.
Искам да се разкрещя пак за двама,
но за жалост тъй ясно е - Смисъл няма!
© Мина Конарова Все права защищены