7 апр. 2005 г., 08:49

Неразбрана поезия 

  Поэзия
1033 0 2
Не те разбирам!
Може би и ти не ме разбираш?
Целуваш словото и всяка сричка,
като безценен дар събираш.
Пред него падаш ничком
и храм от думите издигаш…
Но виж, приятелю, селякът
не гали мръсния лемеж,
а мелничарят,  без да чака,
чувалите прегръща без копнеж.
Не е тъй нежен и хлебарят,
когато хляба хвърля в знойна пещ,
за гладния, когото ще нахранят
с комат като земя горещ…
И благодарен ще целува, ще въздига,
ще гали, ще прегръща, ще е страст,
когато твоят труд достига
до чуждото сърце,
разбрало пътищата между нас!

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно е! Достигна сърцето ми. Странно събуди някаква носталгия и ми стана близко и мило. Всяко произведение има своя ценител. Радвам се, че мога да чета твои неща. Поздрави!
  • Много е хубаво Дайк!Понякога без думи..се разбира по-добре!Поздрав!
Предложения
: ??:??