21 окт. 2007 г., 17:07
Нанизвах пъзела на догадките постепенно,
опитвах да се доближа до теб дори за миг.
Но знаех - падах устремено,
а никъде не чуваш моя вик.
Да, защо не спирам тебе да сънувам,
сякаш губя се в измислен свят скована.
А с теб единствено в съня общувам
и когато си край мен, оставам неразбрана.
А дните отминават неусетно без да питат,
сякаш съм заседнала в оковите на любовта.
А тук по улиците празни скитат
безплътни, неразбраните самотни сърца... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация