vega666 (Младен Мисана)
1713 14488
10 дек. 2014 г., 15:35  

Неразделни 

  Поэзия » Любовная
1111 1 2

 

Дъхът ми спря!
Поиска да сме разделени.
Светкавицата падна от небето.
Внезапно снимката надве разцепи.
И изгорена линия бележи
местото на последната ни среща.
Отляво ти завинаги остана,
но вече не и във сърцето.
...Ще нося като спомен младостта ти
в изстиващите си ръце повита...
Камата на едно безсмъртно чувство
с неземна сила в мен стои забита.
Но в друго време и пространство
все още сме неразделени.
Душите ни виновно странстват
сред световете с много измерения.
...И стара тръпка на телата
ще върне лентата обратно.
Ще се събудим двама някога,
като ези-тура - в монета сляти...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей, Мая! Ама ти какво правиш тук? Как го изкопа това старо мое стихотворение? Мислех, че четеш само тези от първата линия.
    Трогнат съм да знаеш и ти благодаря сърдечно за вниманието!
  • Благодаря ти, Райна, за толкова хубавите думи и за високата оценка!

    Желая ти релаксираща неделя и върхова, в творческо отношение, нова седмица!
Предложения
: ??:??