Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото,
облечи се и от тук си тръгни.
Защото е важна твоята воля
и само ти можеш да се решиш.
Когато те виждам да минаваш,
твоите мисли бързо ще разбера -
дали ще искаш да ми прощаваш,
или ме пращаш да си продължа?
А като отминеш, си знаем -
неразрешени моменти в мъгла.
И не се вижда още края,
а само една дълга тъга...
И твоите приятели ще питат
какво стана, защо го приключи?
А ти - по душа си скитница
и след време става ти скучно!!!
Където и да идеш, го правиш -
бягаща и гонеща тебе,
а психиката ти нездрава
се превръща в тежко бреме...
И сега,
какво да те помоля,
когато не искаш, не слушаш, не виждаш,
не е важно леглото,
а на кого си предложила грижите...
И като отминем,
няма само ние да си знаем!
Тук винаги ще има
неразрешени моменти до края!
© Христо Андонов Все права защищены