Нереална реалност
С изпъчена гордо човешка осанка,
с душа до ковчег депозирана в банка,
с крака, изкривени от вечния бяг,
с охлузени плещи, от дългия впряг,
душен от проблеми,
от липса на време,
от всяко ненужно, но искано бреме,
с претъпкан от хиляди планове ум,
осъден вървиш по житейския друм.
Газта е натисната, нямаш спирачки,
любов и красиво робуват на пачки, ...