Нервно
„Артистът в пазвата си крие авлига...”
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет,
обяд за детето в сладоледена бяла кутия.
N-та цигара... Утре трябва да купя кафе!
Гледам часовника – вече е време за сън.
Пускам коси, пия хапче, за по-сигурно две –
така не сънувам, така някак спя, като пън.
Нова страница. Нова? Прочетена – вчера я четох:
кафе в 6 и 30, три цигари – и хлътвам в театъра...
Да не забравя да купя сол и кайма за кюфтета...
Как ми се вие, как ми се псува стократно!
Как ми се рипа самодивско хоро сред площада,
с триста гайди, с чанове и продънени тъпани.
Огън искам да бъда, и не просто огън, а клада! –
искам буря да бъда в деня си, от скука оръфан.
Боже, пак спиш, както в деня щом се родих.
Виж ме – лист откъснат от непрочетена книга –
до гуша във прозата газя, а можех да бъда и стих,
който щях да напиша с перце от ранена авлига.
© Даниела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И на мен "ми се рипа самодивско хоро сред площада ". Суперско е!
-
!...
-
!!!Благодаря , че сподели, Дани!
-
Браво!
-
Браво! Много ми хареса!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
-
...!
Прегръщам те! -
Силно и истинско!
Поздравления! -
Вече знаеш мнението ми за тази прекрасна творба!
-
От сърцето ти... впрочем - както всеки друг твой стих!!!
-
Защо ли ми е познато
Поздрав, Дани! -
Бъди стих, написан с перо от вълшебна приказка със щастлив край.)
-
Как ми се рипа самодивско хоро сред площада,
с триста гайди, с чанове и продънени тъпани.
Огън искам да бъда, и не просто огън, а клада! –
искам буря да бъда в деня си, от скука оръфан.
Поздравления за тази поезия в движение, така е писана, според мен...Ама все пак хубаво е да пишеш такава поезия, до гушата в проза. То инак не би могло и да се получи - толкова искрено, да въздейства...Поздрави, Дани! -
"Боже, пак спиш, както в деня щом се родих."
Обръщам специално внимание на този стих, защото той може да препрати напр. към становището на психоаналитика Шандор Ференци, изтъкнат съратник на Фройд, който обръща внимание на факта, че психоневротиците в някаква степен се намират в хипноидно състояние през целия си живот. От тази гледна точка героинята в стихотворението съвсем резонно слага акцент върху сънното състояние (вж. цитирания стих), което в случая е вид еквивалетнт на хипноидността, която се намира в зоната между будност и сън. Защо героинята има така подчертана, и всъщност наркоманна необходимост от никотин и то в големи (?) количества?... Те я извеждат от това и хипноидно състояние, но само частично и то докато трае ефектът на дозата, който ,впрочем, при хроничните пушачи е почти изчерпан и те при запалване на цигара разчитат почти само на облекчаване на абстиненцията.
Извън тези аналитични моменти може да се каже, че това е едно смислено, струва ми се, стихотворение, вероятно издържано от литературна гледна точка. Няма да се съглася изцяло с изречена, че "нервните стихотворения са най-хубави", защото те носят прекалено подчертан, според мен, отпечатък именно на изразена невротичност, която, впрочем, се лекува не с много цигари и кафета. -
! Поздрав!
-
Страхотно!
-
Страхотен. Клада си.
-
Самодива си.
Босонога и бяла...
Перце от авлига. -
Много ми хареса, казах ти вече!
-
страхотно! нервните стихотворения са най-хубави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубав стих! Много, много емоции...