Очи, които ми говорят за сбогуване,

безмълвния им вик във мен бучи.

Предчувствие за страшно отпътуване,

без намерение безкрайно да мълчи.

Те, денонощно будят съвестта,

погледна ли ги, хлябът ми горчи.

Сълзите им се сливат с печалта,

неугасима болка, душата ми гори.

С последни сили соча към Голгота,

там Любовта достигна своя връх.

При среща близка с Царя на живота

намразваш себе си и всеки грях.

Очи, които не говорят за сбогуване,

събуден вик предутринно ехти.

Предвкусил неочаквано пътуване,

раздвижва вдъхновяващи мечти.

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Йоан 11:25-26