Сутрин е. Наско влиза, носейки кафе с едната ръка,

лале червено в другата държи.

Поднасям първо цветето на теб,

кафето оставам настрани.

Твоите красиви очи пронизват моето сърце.

Усмихнах се. Усмихна се и ти.

Гледах те кафето как изпи щастлив,

че тази сутрин две души се сляха,

за радост и на двамата сега.

После.

После мълчаливо те изпратих до спирката,

изчаках твоята кола да дойде,

отворих вратата, ти влезе, колата тръгна.

Останах сам, но духом бях с теб.

Дано това да си сънувала нощес.