Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
31 янв. 2014 г., 12:55

Несебърско лято 

  Поэзия
884 0 14

 

Колко е жива и колко е топла

твоята плът под ръцете ми!

Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва

в летни пространства безесенни.

 

Всички сезони и всички години

в тебе до днес са наливали

сока на лятото – да ферментира

знойно в гласа ти, в очите ти.

 

Топла и щедра, привличаш дъха ми

с лятната си гравитация.

Спътник съм, спътник съм, аз съм луната

и обикалям земята си.

 

И не успявам да ù се нарадвам!

Няма такова вълнение,

дето да бъде достойна награда

за близостта ти до мене.

 

Всичко е толкова непрозаично

в този оазис несебърски...

О, целуни ме отново, момиче,

и разтопи ме със себе си!

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??