Нещастница...

14 янв. 2011 г., 21:34

Поэзия

1238 1 2

Познавах някога един нещастник,

неспособен да обича такава като мен.

Една такава искрена и плаха,

с много странности, различна. Но човек обикновен.

Вярвах, борих се и страдах

безумно много по един копнеж.

Върхове достигах, след това пропадах.

Оплетена от чувства във водовъртеж.

Дълго тичах, исках да те стигна.

Желание едничко имах - да съм с теб.

Уби го ти, но мога днес да се усмихна.

Нещастна бях, а днес нещастница съм... като теб.

muhaninja (Кирил Ганчев)

2011-02-07T12:59:04+02:00

Никой, който е обичал истински, не е губещ... Болката се надживява с Любовта, която само достойният носи.
Katriona (Кети Рашева)

2011-01-15T15:11:24+02:00

Чудесно, много красиво построена мисъл, с пункт и контрапункт. Уважавам майсторите на класическия стих, а ти определено си от тях.