14 мар. 2008 г., 21:01
Надига се бурята тая вечер, става ни студено,
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.
Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?
Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.
Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация