Пропи се в кожата ми самотата,
като бодил, оплетен във памук,
покорно чакането си изчаках,
но в края на завоя пак съм тук...
Вървях и сричах мотота от книги,
заучени до смъртност фрази, редове...
Събирах и разкъсвах спомени на снимки,
все търсеща и молеща за две криле...
Задъхана и жадна за опека и милувки,
със кървави ръце и изподрани колене,
заспъвах се безмълвно в завист и преструвки,
във злобни и обидни хорски редове... ...