29 апр. 2009 г., 00:29

***(нещо малко, нещо синьо и... отдавна) 

  Поэзия
1492 0 21
Отново иде вечерта
и къпе къщите във синьо.
Шумят дърветата с листа
и ме разглеждат
с любопитство.
А аз, повдигнала глава,
в небето взирам
(по детински)
проблясваща една звезда.
Съвсем самичка в висините.
Тя светеше като око
над сънения тъмен град. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Все права защищены

Предложения
: ??:??