Нещо пролетно

Когато те видя сутрин,

цял ден съм в люлка от усмивки

и бяла порта се отваря, изрязана в мрака ми.

Когато ме видиш сутрин,

черешови цветове падат някъде

и става по-лесно да се диша от озон.

Когато те видя денем,

пеперудени стават клепачите ми

и смугла нежност се ражда под тях.

Когато ме видиш денем,

по-лесно се посрещат болките

и в таен смисъл се превръща тъмноокият ми лик.

Когато те видя вечер,

хиляда светулки се раждат

и пътят към най-съкровеното

се очертава само за миг.

Когато ме видиш вечер,

можеш да заспиш спокойно,

погален от напълно непознати пръсти.