chrisy26 (Християна Манева)
30 67
28 янв. 2014 г., 22:56

Несподелена любов 

  Поэзия » Любовная
1366 2 6

Несподелена любов


Ще бродиш дълго по Земята

да дириш непозната със крила,

но ни съм ангел, ни съм свята

и славя се със много имена.

Онази светлина във мрака,

гласът, изричащ нежните слова,

светът, по бузите аленината,

сълзи в очите ти - това съм аз.

Незрима за болни от глупост

и сляпа съм, казват, била.

Мнозина отдавна ме търсят,

но аз искам само теб сега!

Ще бъда дълго в тишината,

където от ръцете ми кристал 

ще се отрони кървав на земята,

изписващ думи с алени петна:

"Животът не е някаква отвара,

през вените ми за да изтече.

Докато ме чувстваш, ще съм вечна,

забравиш ли ме - ще умра! "

Ти светиш, а светът загива,

в прекрасно утро - слънчев лъч.

Със скалпел черен здрачът оперира,

разрязва леко бледа, свежа плът.

Пристанище на огнени комети

е твоята усмивка през нощта.

Материя бавно, превръщаща се в етър

под звука на твоите тихи слова.

Крещящи ветрове, стихии бесни

умират в общ, безкрайно силен крясък,

а синята песен на морето - 

превръща бавно всяко нещо в пясък.

Времето се движи бързо, но не спира

и от планини остава само черен прах.

Ти светиш силно, а светът загива,

но щом съм с теб от нищо нямам страх.

За мен е вече черно сърцето,

не ще се разпали веч мойта душа.

Дъжд черен, пороен вали в сърцето - 

от неговата тежест аз ще умра.

И толкова ли не можа да отвърнеш

на чувствата ми жарки и страстни?

Толкоз трудно ли бе да ме прегърнеш,

а гониш ме с лъжи опасни?

Знам, че в твоето сърце студено

не се види въгленче жар.

То завинаги остава вледенено,

а в моето гори пожар.

Това е песен за любов несподелена,

полека умира моята душа - 

изгубена, разкъсана, сломена,

това е нейната съдба.

© Християна Манева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??