17 июл. 2008 г., 22:59

"Несподелена любов" 

  Поэзия » Любовная
1181 0 3
Мъката в душата тегне, а раната в сърцето - кърви ли, кърви.
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта,
звездица ярка в тъмнината и всичко това безсилие, и мрак в душата.
Защо прокле ме тъй съдбата без любов -
в мен замря и надеждата, и светлината.
Сега аз падам като феникс безсилен в нощта,
за мен животът свърши, когато ме напусна любовта.
Ето, пак съм сам-сама, а всичко между нас се разпиля
като бурен вятър в нощта...

© Радостина Благоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей, момиче малко, та ти си само на 20!!!
    Какво е това отчаяние? Я се изправи, бързо възкръсвай и смело напред!
    Върни се на стиха, когато ти олекне на душата. Мисля, че ще го преработиш, защото е много, много тъжен...
    Малка принцесо, чака те прекрасна любов!!!
    Прегръдка!
  • Тъжно и хубаво!Горе главата,животът е пред теб.
  • не се отчайвай мило Ради. Живота е пред теб.
    Хубав стих поздравления
Предложения
: ??:??