Несподелена любов
Как боли сърцето и не спира,
Когато любовта не е споделена!
И частицата след частица почва да умира,
душата ти, до смърт осакатена. . .
И надеждите, който си таил,
се превръщат в прах, отлитат надалече...
остава само спомена който ти си крил,
пазейки го, като нещо свято, вечно...
Но животът, казано е, продължава,
времето лекува всички рани,
и почва пак да се подава,
надежда във затворените длани...
Болката превръща се във спомен,
Някак мил, по детски може би наивен.
И вкопчваш се ти във света огромен,
но вече с повече събран кураж, и сила...
01.04.17 . 20:41
© Красимир Тодоров Все права защищены