Обичала ли си някога до полуда?
Изпитвала ли си любов несподелена?
Понякога ставала ли си малко луда?
Чувствала ли си се като птичка ранена?
Прекарвала ли си дни и нощи в мисли за него?
Нощем сънувала ли си неговия лик?
Била ли си готова да потъпчеш своето его,
дори да го зърнеш само за миг?
Мечтала ли си за неговите устни и тяло?
Копняла ли си за неговата страстна любов?
Представяла ли си си как му се отдаваш изцяло,
и как за теб на всичко ще бъде готов?
Била ли си от любов пристрастена?
Обичала ли си някого с такава жар?
Душата ти до болка била ли е ранена,
била ли е опустошена като след пожар?
Несподелената любов е такава
- кара те в небесата да летиш;
окрилява те, изгаря те като жарава,
докато накрая не се приземиш.
© Татяна Все права защищены