Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
1 мая 2004 г., 09:20

Несподелено 

  Поэзия
2311 0 5
Кажете как да съм щастлив,
щом щастието се губи
и като трън бодлив
боли те, понякога, щом сърцето пак се влюби.
Търсим нещо като смисъл
и накрая го намираме,
но сякаш дявола орисал
и заедно с него умираме.
Когато то е несподелено,
някой да плаче не спира,
чуства се наранено
и друг смисъл не намира.
Къде са цветовете?
Нали животът е цветен?
А глухи са гласовете
в този свят неусетен.
И днес губим,
сразени сме от тъга.
И едва ли ще се влюбим
така, както сега.
Веднъж се обича заради любовта,
втори път, защото е няма,
трети, заради липсващите капки в дъжда,
четвърти, тя вече е измяна.
И когато чувството любов е несподелено
и утрото и нощта остават такива
и сякаш сърцето от света остава разделено
и вече няма звезда красива.
Понякога губим, понякога печелим,
но тъжното е, когато щастието загубим,
точно когато го намерим.

© Радо Мотърников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??