5 апр. 2011 г., 22:03
В ъгъла на стаята то стои.
С празен поглед гледа
заобикалящите го стени.
Рони сълза след сълза.
Проклина даже и нощта,
че е заключено в клетката
на любовта!
Несподелено чувство има то.
Затворено вълшебство
в една душа тихичко седи.
О-о-о, сърце, не тъжи.
Не се предавай, а помни! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация