10 окт. 2010 г., 17:49

Несправедливост 

  Поэзия » Другая
752 0 0

 

 Несправедливост

 

Душата ти скърби,

но ти мълчи, мълчи...

Несправедливост във живота ти винаги ще има,

не за двама, а за трима!

 

Тръгвай си оттука ти, човече!

Бягай, бягай, надалече!

Ненавиждаш хорската омраза -

идва и те разрушава, също като проказа.

 

Това място не е за теб,

а за хората с умрелите души,

злобата отвътре само ги руши!

Душата ти скърби,

но ти мълчи, мълчи...

 

Ти в твоят живот благ остани.

И ако омразата пред теб застане,

недей да мислиш, а я прогони,

инак като болест бързо ще те хване,

и ето те - при умрелите души!

 

Хората истината не обичат,

всичко друго ще ти кажат и само ще отричат.

Душата ти скърби,

но ти мълчи, мълчи...

 

... И тръгна  той, с наведена глава,

тъй отчаян, мислеше за неправдата по света.

Спомни си легендата за Бога, сътворил дъгата,

след като изтребил човека на Земята.

 

И вече мислеше си другояче,

че хората не ще да промени,

и няма да го има другото юначе,

а истината  ще остане да мълчи!

Душата ти скърби, скърби...

© Жени Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??