15 дек. 2011 г., 12:15
Нестихваща болка
Ту хвъркаш високо нагоре
и даваш надежда за вяра.
А ето след ден си си ти,
вечно оплетен в плява.
И пак повтарят се твойте игри,
и пак отново си праведен ти,
и още, и още безкрайни лъжи,
да, това си истинският ти.
Та докога това се търпи?
То вече сили не стигат.
Да кършиш пръсти от болка
и пак да боли, да боли.
и даваш надежда за вяра.
А ето след ден си си ти,
вечно оплетен в плява.
И пак повтарят се твойте игри,
и пак отново си праведен ти,
и още, и още безкрайни лъжи,
да, това си истинският ти.
Та докога това се търпи?
То вече сили не стигат.
Да кършиш пръсти от болка
и пак да боли, да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Аз Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
