alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
11 апр. 2008 г., 08:55

Нестинарка  

  Поэзия » Любовная
772 0 22
 

Нестинарка

 

                Душата ми е нестинарка.

                                                           

Чувствата са въглени. Жарава.

Ти играеш вече върху тях.

- Чуваш ли ме? Въглените парят!

Мъка ли изкупваш или грях?

 

Моя малка, бедна нестинарке,

огънят на чувствата гори.

Ти танцуваш своя танц, макар че

не съзнаваш колко те боли.

 

Ти танцуваш. Въглените жарят.

Спри за малко! Как ще издържиш?

Ако любовта е изгоряла,

мигар с тоя танц ще я спасиш?

 

Спри за малко! Всичко е излишно.

Тоя свят не свършва със пожар.

Кой с такава злоба те ориса -

да танцуваш себе си на жар?

 

Ти не спираш. Зная, че не можеш.

Във живота има правила.

Имала си някога възможност.

Някога могла си. Но сега...

 

Всичко е заложено на клада.

Догоряват страстите без глас.

Ти танцуваш, чувствена и млада,

а в жаравата... съм стъпил аз.

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??