Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5871
14 авг. 2021 г., 00:34  

Нестинарка 

  Поэзия » Другая
321 5 4


Ти си цяла Вселена
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън през лятото.
Танцът - жив. Изигран ...
И прославен в легенди,
и сонати,
и прерии...

 

Ти си трудна сълза.
Дълго гълтана. 
Вик!
Че сълзата се спусна  
за горчивото вкопчена!
И опари душата ми
със Живот - многолик,
и остави следа 
като огън започната!

 

Плачат неми дърветата -
нестинарско хоро...
Огън! Огнена! Кладите -
те подмамват във тъмното.
На жарава обречена -
но с разлято ведро -
да не могат да гаснат 
искрите несбъднати!

 

Танц с икона танцуваш
във екстаз. 
И боли.
Но лице - озарено, 
добро
и пречистено
А душата прободена 
с милиони стрели!
Горда,
бяла,
красива -
вдъхновена и истинска!

 

И препускат конете...
И утихва денят...
Възродени, мечтите
се във песни превръщат...
Ще намерим ли Пътят
и дали има Път...
Или има Горене
и Живот
за преглъщане!

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??