valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
17 нояб. 2009 г., 10:07

Несъвършен човек 

  Поэзия
534 0 4

Не е от тия, дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.

Понякога дори е нетърпим.
Сам себе си не може да понася.
Тя - слабостта му, като лепкав дим
в кошмарен сън банално го унася.

Реалността позира на страха
и светлината тягостно се мръщи,
а окован и вързан е смеха
от Ада, настанил се вече вкъщи.

Премине ли му, ражда се дъга
и цветовете мият чернотата.
Надежди като приказни пана
изгряват несравнимо по стената.

А тишината почва да звучи
красива като празнични фанфари.
Заря от недокоснати мечти
с безкрайността дори не го умаря.

И като дъхав хляб е вече мек,
а ароматът силно заразява.
Обикновен, несъвършен човек
като звезда залязва и изгрява.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??