anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
14 нояб. 2008 г., 11:11

Несъвършенство 

  Поэзия » Другая
608 0 7

Каква е кръвта ми, ти, мамо, не каза.

Кое ли е моето тъмно начало,

заплело във възел любов и омраза,

живота орисало в черно и бяло?

 

На моята същност под тънкото лустро

все вълците вият и давят небето.

Със табора див под чергилото пъстро

пътува сърцето, отдавна отнето.

 

Прилягат ми конското стреме и ножът,

опиват ме морската шир и стихия.

Когато в земята и мен ме положат,

аз вярвам, че светло и там ще открия.

 

Каква е кръвта ми, ти, мамо, не каза.

Приех любовта. Но защо и омраза?

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Несъвършенство е!
  • Благодаря на всички, които ми отделихте време!
  • Сега те откривам, но ще те чета.
    Много хубав стих!
  • майките вплитат в душите на децата си...само любов...
    невероятно хубав стих...
  • "Когато в земята и мен ме положат,

    аз вярвам, че светло и там ще открия."

    В светлината на душата ти е стопена всяка омраза! Поздрави!

    п.п.: Извинявай, че ще го напиша, ама като ги заслагате тези безполови никове и стотици години възраст, направо ме хвърляте в духовата музика

  • "Каква е кръвта ми, ти, мамо, не каза.
    Приех любовта. Но защо и омраза?"
    Не ти вярвам за омразата, защото аз знам колко си истински, Приятелю!
    Поздравление за хубавия стих!

  • Да, замисляш...За щастие, любов, само за хубаво се раждаме,
    а откъде тая омраза се явява...Поздравления!!!
Предложения
: ??:??