Защо си с всички други, не и с мене?
Нима съм те ранила? Как? С какво?
Защо ме плаши отговорът денем
и ме убива, като падне нощ?
Защото той е прост и тъй логичен,
един за всичкото това "защо?"-
Не си ме чак пък толкова обичал,
а само обещал ми бе любов...
Любов, която много бях мечтала -
години, дълги векове преди.
Любов, която с радост бих ти дала,
но ти на мен - изглежда - не, уви.
И болката отляво се надига,
сърцето на парчета се троши -
аз бягам, тя наново ме настига
и се разбива в моите гърди...
Не ми е за поредната раздяла
и не лъжата вече най-боли.
Боли, че мислех, че съм те познала,
че си различен, а пък ти не си.

Ще тръгвам, хайде! Слънцето изчезна.
Да, лесно бе, щом твоя бях, нали?
Пази ме по-добре в живота следващ,
сега върви при своите жени.

Ти сам си го избра, не ме вини.
Пред мене тях. Добре. Сега върви!
Щастливи да са бъдните ти дни...
макар че, знам ли, може да боли.