8 июн. 2013 г., 13:04

Нетрайност 

  Поэзия
977 1 8

 

 

НЕТРАЙНОСТ

 

 

Невечна е вселената, нетрайна...

И ако трябва да отсъдим трезво

безкрайността е разгадана тайна,

в която всичко в своя час изчезва.

 

И аз съм миг, белязан със съмнения,

с мечти, с въпроси и безкрайни драми,

между оная вечност преди мене

и другата, с начало след смъртта ми.

 

Но що е вечност?

Мит, възможност, чудо?

И на какви закони се опира?

Не е ли тя поредната заблуда,

щом всичко в своя сетен час умира?

 

И мъртвото край нас, и всичко живо

един ден има край и смърт накрая –

дори звездите вечни си отиват.

 

Нетраен е светът край нас, нетраен...

 

Но от Адам до днес през времената

човекът, вечен в своята нетрайност,

все търси истините по земята,

все разгадава митове и тайни.

 

И пита: Господи, защо живея?

Какво съм аз, защо съм, как съм раждан?

А смисълът на дните ми къде е?

Защо е тая ненаситна жажда,

 

която в неоткритото ме тласка

и ме изпраща все на път да бъда?

Смъртта какво е – сетната ти ласка

или възмездие? Или присъда?

 

Начало ли е или свършек вечен?

Невидим връх или бездънна бездна?

Защо се раждам, на смъртта обречен?

Защо накрая трябва да изчезна?

 

Едни и същи парещи въпроси,

задавани от хиляди години:

– Ти, Господи на моя храм, какво си?

Видение? Или мираж в пустиня?

 

Какво е вечността? От где се взема?

Къде душата след смъртта се скита?

Прераждаме ли се? След колко време?

Сами ли сме в безкрая сред звездите?

 

Въпроси и съмнения безкрайни,

задавани от нине и до века.

Вселената е може би нетрайна,

нетраен е по пътя си човекът

 

и всичко в този грешен свят умира –

морета съхнат, планини се сриват,

на древни континенти търсим дирята,

империи безследно си отиват...

 

Но идещи от времена мъгляви,

задавани от древността далечна,

единствено въпросите остават.

 

Единствено въпросите са вечни!

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И аз съм миг, белязан със съмнения,

    с мечти, с въпроси и безкрайни драми,

    между оная вечност преди мене

    и другата, с начало след смъртта ми."

    Прекрасно е! Аплодисменти!
  • С поздравления!
  • "Но идещи от времена мъгляви,
    задавани от древността далечна,
    единствено въпросите остават.
    Единствено въпросите са вечни!"

    Брат ми... много въпроси тука бe, а...? И нямамe със тeбe никакъв отговор! Как щe я карамe нататък? Ако и това ми отговориш... ЩE ПИEМE ПО ВИНО! (Видях си пощата, ама тая сутрин, скоро щe получиш отговор!) А за шаранитe - винаги когато пожeлаeш, само чe щe трябва да дойдeш до Гeрмания... за съжалeниe! Тук си за... няма на скалата - пиша само EДНА ЗЛОБНА... 6-ца!
  • Благодаря ви, приятели! На Ели ще кажа, че стихотворението на Влади опростява нещата, но не ги обяснява, още по-малко - решава. Защото има други слънца и други светове, има неща отвъд думите и отвъд понятията, защото седем ноти и четири цвята не стигат на душата, за да изпее и нарисува света. Има и още нещо...
  • автор: vladun

    Елементарно

    Напразно ровим се като къртици
    в същността на този свят,
    опитвайки да усложняваме нещата –
    светът се състои от
    слънце
    и земя,
    небе,
    вода
    и вятър,
    и цялото многообразие е изразено
    с трийсет букви,
    десет цифри,
    седем ноти,
    четири цвята.

  • Хубаво е!!!
  • Да! Дано остане човешкият стремеж за търсене на отговорите!
    Благодаря!
  • ИСТИНСКО !
Предложения
: ??:??