Неугасващ спомен

25 мая 2008 г., 16:21

Поэзия » Любовная

1011 0 2

Неугасващ спомен

Навън вали, навън е мрак,

а сърцето ми едничко не е в крак.

То мечтае пак за теб, за твоя образ неугасващ,

копнее то за твоите ласки

и за целувките неземно сладки.

В съня ми идваш всяка нощ

и шепнеш ми любовните слова,

а от тях, знаеш ли, боли ме.

Боли ме за непреживяното,

за мечтите пропилени,

за щастието, що ни измени.

Но кажи ми как да те открия,

как да имам твоята любов,

щом с тебе двама на други светове принадлежим.

Звездите, знай, вечно с нази ще вървят,

ще топлят мечти несподелени,

ще сгряват сърца ранени.

Защото с тях е свързан спомен скъп за нас,

спомен, що крепи ме в този късен час.

С него мога да живея вечно,

с него мога да обичам и да страдам безконечно.

Но ми стига нощем ти да доидеш, макар за миг, насън,

да се усмихнеш, да ме прегърнеш и да оставим завинаги

любовта в нас да гори, да гори до сетния ни час!

Слънчева (Различна)

2008-05-27T18:55:08+03:00

То мечтае пак за теб, за твоя образ неугасващ,

копнее то за твоите ласки

и за целувките неземно сладки.
есперанзита (Албена Петрова)

2008-05-25T22:31:52+03:00

ММММ да познато ми е "Но ми стига нощем ти да дойдеш,макар за миг..."понякога се сагласяваме и на толкова малко и това става когато е истинска любовта