14 февр. 2011 г., 09:01
В душата ми мастилото така е поетично,
а ред наяве трудно ще закърпя.
След миг усещам как самата тя ще литне,
докато писалката зове, ръката дърпа.
Размах необходим е на крилата,
какво от туй, че страницата ще остане чиста.
Не биха стигнали във полет необята,
привързани в синджир от знаци върху листа.
Изскубна се. Отново полетя.
Пред жадния ѝ порив ръката се предаде.
Остана само сянка, листът посивя.
Душата на изконната си същност се отдаде. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация