Неуловимо

16 июн. 2007 г., 11:42

Поэзия

613 0 4

Ела, юнако, кончето да хванеш!

С копита бели от безумен вихър,

с очи горещи - мълнии небесни,

със кожа мека - свилена коприна.

Сто демона в кръвта му подивели,

сто вятъра във гривата му веят.

Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,

с юзда - галопа му да обуздаеш.

Под златен навес кончето да вържеш...

Ела, юнако, ако пък успееш,

хем твое да е - волно да се носи,

самО да иска ти да го обяздиш,

пред тебе сАмо кротко да застане.

От твойта длан водица да отпие

и всеки път пак там да се завръща...

Тогава знай, успял си да обичаш!