Вчера през други очи те видях,

днес зная колко сме чужди,

не бях разбрала, че си е отишла от нас 

Любовта, а и как се измъкна? 

Като пясък, изтичащ през пръстите,

като вятър, гонещ листа,

неусетно отиват си чувствата

и да търсиш, няма следа. 

И със студ се докосваха устните,

а в очите не тлееше жар,

всеки огън угасва и в тъмното,

само пепел остава и жал. 

Вчера през чужди очи те видях,

и сякаш всичко без мене се случваше.

Сън ли беше, или лоша шега... не разбрах,

но в живота ми всичко пропукваше.