9 окт. 2010 г., 00:57

Неусетно 

  Поэзия » Любовная
1084 0 12

Неусетно нощта ни докосна

и на пейката тихо се сгуши,

а  косите ти с капчици росни

полуделият вятър промуши...

От звездите мечтите се спуснаха

и целунаха плахите устни,

а прегръдките в мрака препуснаха,

тъй желани и галещо-вкусни...

Ти не искаше лятната буря

да удави във страсти зората,

ала изгревът ни изпревари

и дари със любов тишината...

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??