25 апр. 2014 г., 20:17

Неутешимост 

  Поэзия » Философская
5.0 (2)
420 0 2
В памет на майка ми.
Видях я за последен път на осми
декември. Ала тя не ме видя.
Пътуваше тя вече в своя космос
и дишаше все още, но едва...
Блестяха сълзи в двете ù зеници
и в тях се отразяваше светът,
от който тази горда мъченица
си тръгваше по своя вечен път!
Сърцето ми се гърчеше от болка,
извираща дълбоко от кръвта!
И пареше ме мисъл: „Боже, колко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »