Една звезда умира
всеки път, когато мигнеш.
Опитваш слънцето
да видиш в тъмнина.
Живота свой не цениш,
смяташ го за изживян.
Стоиш на прага...
Няма път назад.
Дали свободен си,
камъкът над теб мълчи.
Тайнствено навява
спомени от преди.
Този зов
не може да попречи
на това, което сме.
Защото дишаме.
Затворен в себе си,
не позволяваш на чужди
сили да те контролират
Делириум на плът и кръв създават...
създават... неутрал.
© Кристиян Христов Все права защищены