Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)

на човешкия опит - тази малка вселена.

И не виждаме "как", и "защо", и "кога"

провокира вниманието ни неизследвана тема.

Непонятна е тя. И какъв ли подход

определя развитието на отделния случай?

Сякаш тайно заключен е всеки шифър и код.

Ти се чудиш, но отговор няма как да получиш.

А човекът все тъй ще витае неук,

а космически бездни на душите ще носи.

Аз изхвърлям иронията и се махам от тук.

Достоевски оставям - да открие въпроса.