Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време
и ведрина в ликуващо съзвучие.
Забравени са тъжните раздели,
с копнеж очаквам нещо да се случи.
Люляха влакове годините ми ранни –
оттам, навярно, тая жар за път.
Докрай за мене пътят ще остане
най-искрената радост на света.