Денят му е навярно като чаша,
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо
нахлузва сутрин в сивия си делник
ризата, костюма, вратовръзката,
изстива недопито и кафето му.
Жена му е красива, но защо ли
отдавна пламъчето дяволито
притискат ежедневните неволи.
Плати, но без изядено и пито. ...