Нареждам екзекуция!
Въжето, мазно стяга нерви
до полюция!
Дъска прихлопва,
краката ритат в изумление!
Чернилка!
--------
Звезди и мрак, но с топъл полъх на липа,
лети и среща там неописуеми неща,
напред усеща ярка светлина,
зелена слабост или пък смарагдова омая...
Звучат неразбираемо до съвършенство
във полета небесните тела!
Наблизо е, или във епохи време,
очакваното място на невинността.
© Иван Иванов Все права защищены