veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
2 нояб. 2008 г., 22:17

Невинно млад 

  Поэзия » Другая
917 0 5

Студена стая, цялата от камък,
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.

 

Легло с проскубани завивки,
а в ъгъла чиния с буламач
и разни мънички гадинки,
компания на нощния пазач.

 

И мъж, проклинащ свойта орисия,
е седнал в ъгъла на своя "дом"
и чакащ божията милостиня,
на небето искаше подслон.

 

Не бе виновен клетникът,
в онази нощ, в онзи мрачен град,
когато късметлия бе виновникът,
обречен бе мъжът невинно млад.

 

И хиляди пъти си припомня този спомен,
и търси в него своята вина.
Съдът отдавна произнесе му "ВИНОВЕН"
и осъди го до край на самота.

 

И тука няма просто времето да мине,
не ще да зърне пак просторите тъй сини.
Душата му в спомени ще гние,
остават още двадесет години!

© Вероника Камбурова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??