svetlitschka (Светличка)
558 4811
21 дек. 2022 г., 06:43

Невододайна 

  Поэзия » Любовная
272 1 8

Във виртуала разтръбил си: Край!

В оазиса ти болна се помайва

отколешна, избликнала през май,

пресъхваща река невододайна.

 

Повелята прозря и се вглъби,

под пясъците струите отдръпна.

Тих вятър я изпрати и покри

следите ѝ с надеждна суха кръпка.

 

Където текло, пак ще потече.

Да ти е сладка този път водата.

Неземна сила да ти додаде,

в пустинята напукват се устата.

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, че поспря, Таня! 🥀
  • Красота!
  • Благодаря, Георги. Звучи малко извън коледната меса, но и това за някои е "подарък" за празника.
  • Красиво.
  • Момичета, да имате всеотдайна любов и нежно вдъхновение! 💕
  • Тоя го съсипа, Светле Какво да ти кажа... Много губи.
    Прегръщам те!
  • Стихотворение, дълбоко като подпочвена вода, криеща дебит и посока, но готово да залее с мъдрост повърхността на чувствата! Впечатлена съм, Светличка!💕
  • Много мъдро,Светле.Да, където е текло, пак ще потече! Нека към теб да прииждат, само хубави неща и никога жадна да не оставаш. Светли празници!
Предложения
: ??:??