Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма,
реалността навлича нова риза
и денят поема свойта смяна –
сгушен в сивотата му излизам.
Вървя и часовете си разлиствам
и се чудя колко са еднакви –
като наредени в станиолов блистер
хапчета за цяр на сърдечни спазми... ...