Събрах кураж и... май ш' съ прежаля,
пунеже мама ми 'се дудне от зори:
- 'Земú да съ ожениш, мили сине,
та дяцъ да та гледат в старини!
Затуй сига наокол съ углявах
за 'арна булка, дет да ми й късмет.
'Ма де да търся тая китка?
Сал' трън до трън наоколо - зад плет!
Реших са - на 'орото ша съ 'фана,
та белким някоя ми влезе във око
и, менци щом напия, по залязну
с аверите ш' я метна връз седло.
Засукана мома там най- 'аресах,
'ма слаба, братче - гъши пух в торба.
Мислúх, мислúх... кулай реших са:
ду старост моя булка ши йе тя!
Пошушнах на уши на вси другари,
чи тая нощ ш' крадем мума.
И рекух: дету накривя кълпакъ,
избраната ш' ми йе от тъз страна.
Е, 'сичкото си бе по мед и мáсло,
'ма после буря яка съ изви
и вятър силен капата ми килна,
та... знам ли я къде я накриви.
И тъй... нали съм пусти *аджамия
помислих си, че всичкото ши е ОК,
та не видях как метнаха връз коня
момата ми, с глава в чувал дълбок.
Понесохме се в галоп юнашки
към назе - мале да съ просълзи.
Обаче Атанас през цяло време
ми дуднал: Лазо бре, бая тежи...!
'Ма кой да чуе той какво ми дума,
чи аз си бях в мечти облян,
но щом слезнáх и махнах чула,
пред 'сички станах си за срам.
Щот', вместо моята изгора,
съм 'зел мома, тежаща сто кила.
То, нищо чи йе тежичка, обаче
с мустаки, с Боримечкова снага...
* * *
Нали назад не може - 'зех си булка!
Сал мама кърши длани и реди:
- Късмет си йе това, ех, мили сине!
Добре, чи йе мома...! Тъй Бог разпореди!
© Петя Кръстева Все права защищены