МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
23 окт. 2019 г., 19:01

Неволница 

  Поэзия
496 2 7

Не хвърлих гребена през рамо

и огледалото е цяло, в дим.

Блести на дъното му само

усмивка от размазан грим.

 

Възкръсвам за живот за малко

и пак изпадам в сън – несвяст.

Курдисана пружина, жалка

пародия на образ, глас.

 

Бях жива някога, обичах

и пустата* ми бе подслон.

С табуните на воля тичах,

а циганска любов ми беше трон.

 

В свят, илюзорен като сцена

дано поне една душа спаси

целувката ми, в звуци преродена

от цигуларя с пясъчни коси.

 

 

23.10.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=WTc-KoBAKts

 

*пуста – степна област в Унгария, включваща солени езера, пръснати пясъчни дюни, сладководни блата и влажни гори. Почвата е песъчлива като в пустиня, но има високо съдържание на грунтови подпочвени води и затова там се срещат както безплодни пясъчни пространства, така и покрити с гъста трева и растителност места, където в миналото е имало цветущи села и са се отглеждали стада от едър и дребен добитък, както и табуни с коне.

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??