Скованата усмивка на лицето ти е везана с клиширани нюанси. Очите ти, очите ти - умиращи, а в тях така несбъднати каданси до днес пресичат моето спокойствие, кошмар са на заспало вдъхновение... и мира не ми дават, Невъзможие, защо открадна моето търпение? Кога последно плаках със сълзите си и пишех редове без удивителни? Защо осъмвах в твоето преддверие, забравила за думите язвителни, които се разбиваха на късове в момента, щом въздъхнеш върху устните. А аз след триумфалното безсилие безгласно изкрещявах... като лудите. Но днес съм аз, до болка безкомпромисна, с поредна бяла страница... прелиствам те. Сега е тихо... тихо, Невъзможие... Усещаш ли? Отчайващо сами сме.
Усещам ...., да ...,усещам и болката в душата си , когато те чета и ...емоцията , която ме връхлита ....!!!....защото наистина понякога любовта е НЕВЪЗМОЖИЕ....!!
..."Кога последно плаках със сълзите си
и пишех редове без удивителни?"...
Когато написа... "Бар НАДЕЖДА" !!! ... и създаде суматоха хахахха... помниш ли?!... беше отдавна
"Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
с поредна бяла страница... прелиствам те.
Сега е тихо... тихо, Невъзможие..."
Усещам всеки твои ред в душата си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.