Невъзможна мечта
Болката вече не боли,
душата спря да кърви.
Споменът малко по малко отшумява,
с бъдещето отива си той.
Лицето ти - не си го представям.
Устните ти не сънувам.
Сърцето ти - отрeкох се от него.
Спрях да вярвам в една мечта.
© Йоанна Конова Все права защищены