тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
7 нояб. 2007 г., 08:27

Невъзможно ли 

  Поэзия » Философская
755 0 23
Светулки светулчено все още
                                                      у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
                                            там да изтлеят.
С клавиши по пианото
                                         пианист танцува,
звучи витална музика,
                                        бъдното се случва!
Небесна светлина дълго,
                                             дълго не угасва.
На нощта денят се обрича
                                                и лудо пламва!
Любовта идва както иска
                                              и както може,
и от нощта до изгрева,
                                         се ражда невъзможно!
И всеки ден вълни се сблъскват
                                                         с любов и омраза,
в скалите морски,
                                без да се сродяват!
Встрастени,
                     не оставящи следа,
пораждащо
                     прогонващи страха!
Светулки светулчено в мен,
                                                  усмихват се и замират.
"Притурва се планината",
                                               незримата,
със склонността на
                                  пианиста и пианото,
и музиката си витална,
                                         от бъдното...
                                         бездиханното...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??