Капка хлад изтича от листо
на две дървета с корени в безкрая.
Люшва се, замира, продължава
под звука от клоните метален,
вплетени отвъд и тук,
потръпват в режещото ехо.
Минута в гъста кал безплътна,
сок отровен в стволите тече
във вени мътни окрилени,
в корените им чук кове
нажеженото желязо сиво.
Полюшват се, примират в статичност, ...