Твърдя за себе си, че имам лично място,

                 което ме огражда като крепост.

                 Във него паля неуморно факли

                 до колене затънала сред имена

                 Повела глутница представи

                 без намордници

                 с обременени пътища

                 създадени от мними благодетели.

                 Оглеждам се къде съм скрила

                 себе си.

                 Неузнаваема, напрягам сетива,

                 да чуя гласовете на Вселената,

                 останки от вибрации на времена.

                 Аз съм неумолимият въстаник,

                 срещу тълпа от призрачни видения,

                 превърнала във бомба

                 всяка своя точица

                 и в барикада първобитният си гняв.

                 Неяснотата крие своето очарование

                 под сянката на  интерпретациите.

                 Дори великите открития стареят

                 и се превръщат във баналности,

                 а новите са стопаджии, които стоят

                 на някой ъгъл и ни чакат.

                 Без да ни кажат откъде са

                 и за къде са? Кога и как ще ни напуснат?

                 В измислен свят, в наночастица

                 от измислено времеброене

                 създавам  безсмислените си сюжети,

                 самата аз частица пред разпад.

                 Всеки живее в своята фантазия.

                 Различието е огънят, на който

                 грее старешки  кокали животът.

                 Въпросите без отговор

                 са горчивата ми жвачка,

                 която старателно преживям.

                 Само не знам къде,

                 кога и колко...